Дори в идеални болнични условия, абортът съвсем не е безопасна операция, тъй като самият той се явява биологична травма и не минава без усложнения.
Операцията се извършва „на сляпо“, от което неизбежно се травмира шийката и тялото на матката, а това води до образуването на ръбци и сраствания, възникване на дисфункции в менструалния цикъл. Ако кюретата на лекаря ожули твърде дълбок слой от лигавицата на матката на местата свърващи я с маточните тръби, жената може да остане за цял живот безплодна, поради тяхната непроходимост. Ако проходимостта е частична, оплодената яйцеклетка не може навреме да попадне в маточната кухина и започва да се развива извънматочна бременност, която заплашва живота на жената.
Кръвотечение, продължаващо след аборта е знак за задържане на остатъци от оплодената яйцеклетка в матката или за нейното нараняване. Перфорация на стената на матката може да доведе до абсцес в таза, сепсис и хирургическо отстраняване на матката. Що се отнася до анестезията, дори локалното обезболяване е свързано с известен риск – може да възникнат нарушения на сърдечния ритъм, дишането и чернодробната функция. Най-опасното усложнение при анестезията по време на аборт е алергичния шок.
След отстраняване на ембриона, наранената повърхност на матката е добра среда за развитие на микроби. Затова най-често срещаното и сериозно усложнение след аборт е ендометрит – инфекциозно възпаление на матката, което може да доведе до безплодие.
Последствия от медикаментозния аборт
В медицинската история, този метод за прекъсване на бременността, предхожда всички останали. В началото на бременността (първите 6 седмици), ефикасността на медикаментозния аборт е 95-98%. Специални медикаменти блокират действието на половия хормон прогестерон и увеличават контраакциите на матката, което води до спонтанен аборт. Резултатът е отрицателен, когато е налице продължаваща бременност, непълно експулсиране на яйцеклетката, кървене.
При такива случаи се изисква хирургическа намеса. Всички тези лекарствени препарати се използват само под лекарско наблюдение, тъй като може да възникне кървене или инфекциозни усложнения. Когато в болницата няма необходимото количество донорска кръв – смъртта на пациентката е неизбежна. Ако медикаментите не са довели до прекъсване на бременността, бебето може да се роди със сериозни дефекти.
След аборт здравето на жената е застрашено от тромбоза, поради съсирване на кръвта и попадане на кръвни съсиреци в кръвотока. Може да се образуват тромби във вените, по-специално в вените на краката.
Късни последици от АБОРТА
Абортът е силен срив за нервната и хормоналната системи, който води до дисфункция на всички жлези с вътрешна секреция, включително и на яйчниците. Може да настъпи нарушение на менструалния цикъл. Покрай яйчниците страдат и:
• щитовидната жлеза;
• надбъбречните жлези (нарушението в обмяната на веществата увеличава количеството на мъжките полови хормони с последствия за външността);
• хипофизната жлеза (може да доведе до дисфункция на цялата полова сфера и безплодие).
След аборт следващите бременности често завършват със спонтанен аборт или преждевременно раждане. Ако матката по време на аборта е силно наранена, може да се разкъса по време на бременност. Ръбците по лигавицата на матката може да станат причина за обилна и болезнена менструация.
Абортътът винаги представлява убийство на вече зародилия се човешкия живот. Почти при 60% от жените предприели аборт, може да се появи раздразнителност, чувство за вина, безпричинен плач, страх, кошмари, депресия и дори склонност към самоубийство. Тези психически състояния често са придружени от сърцебиене, нестабилно кръвно налягане, мигрена, стомашно-чревни разстройства.
Абортът винаги трябва да се извършва в здравно заведение с контролен ултразвук, потвърждаващ отсъствието на остатъци от яйцеклетка в маточната кухина. Нелегалният аборт в домашни условия е опасен за живота, както и всеки опит да се прекрати бременността с „народни“ средства. Веднага след аборт е необходимо много да се внимава. Поради объркания хормонален фон, може да настъпи бременност във всеки един ден от менстуралния цикъла. Всички ние сме отговорни за здравето – собственото, на партньора си и на бъдещите си деца и трябва да умеем да предвиждаме нежеланите последствия, за да ги предотвратим.
