Действително, седалките на велосипеди често пъти са пренебрегвани и то не защото остават незабелязани от купувача, а защото се смятат за неудобни. Т.е. независимо какъв избор направи човек, той очаква седалката да му причинява дискомфорт. Тази обща заблуда е достатъчно да се убедим колко често и дълго колоездачите се примиряват със седалки, които не са създадени за тях или които не отговарят на стила им на каране. По-лошото е, че 50% от колоездачите изоставят хобито или спортуването като цяло именно заради липсата на удобство.
Какво не знаем за седалките?
Главна причина велосипедните седалки да се смятат за неудобни е, че са сравнявани със седалка в купе на автомобил. Дори със стол. Разликата е, че върху стола стоите с цялото си тяло, докато при велосипедната седалка това не е така. Тежестта на колоездача е разпределена в три основни точки – кормилото, седалката и педалите, като в зависимост от наклона и натоварването, центърът на тежестта се променя заедно с групите мускули, които включвате в работа.
Защо всички седалки не са меки и удобни?
Повечето потребители често си задават въпроса защо вместо тесни и твърди седалките не са проектирани меки и удобни. Такива модели, разбира се, съществуват и дори имат пружини, подобно на матрак, но са много рядко срещани и не са съвместими с всяка рамка. Причината е, че при всеки тест твърдите и тесните седалки имат доказано по-добро представяне от широките и меките. Когато карате ви е нужна стабилна опора, както и аеродинамичен дизайн, за да въртите педалите, без да претривате вътрешната страна на бедрата си. С меките седалки тази опора е няма – седалището ви потъва в пружините, трудно е да наберете скорост и бедрата ви непрестанно се трият.
Един размер ли са всички седалки?
Втората заблуда, свързана с велосипедните седалки е, че те са универсален размер, да го наречем „унисекс“. Седалищните кости обаче не са разположени на еднакво разстояние, което означава, че седалка, която е удобна на вашите приятели, няма да е подходяща за вас. Седалищната кост поема по-голямата част от тежестта на тялото ви. Грешната седалка ще предизвика болка първо в таза, както неправилното кормило оказва влияние първо върху раменете. По-тясната и по-широката седалка не осигуряват добра опора и необходимото разпределение на тежестта. Също така е важно да не спирате с колоезденето след първите опити. Не си поставяйте твърде големи цели и не се обезсърчавайте, ако след каране едва се държите на краката си. Издръжливостта се придобива с времето и опита. В даден момент дори няма да чувствате седалката под себе си.
На височина седалките са основно плоски или извити. Плоските не са равни като тепсия – могат да имат извивки отпред или отзад, в зависимост от сила на каране. Извитите седалки имат формата на дъга, при това, едва забележима. Въпреки че изглеждат по-удобни, те също не са за всеки, Трябва да купите точен размер, иначе ще се плъзгате ту наляво, ту надясно по време на каране.
Видове
От птичи поглед седалките се делят на Т-обрани и крушовидни. Т-образните имат силно стеснен връх с рязък преход към широката задна част. Тази форма предпазва бедрата ви от триене, но не ви дава много позиции за каране. При крушовидната преходът от носа към гърба е по-плавен, което гарантира по-разнообразни позиции за каране.
Други типове седалки
Съществуват още два типа седалки – с жлеб (бразда, минаваща по протежение на седалката) или с профил (отвор в центъра на седалката с различни размери). И двете имат за цел да осигурят допълнителен въздушен поток и да намалят напрежението в седалищните кости. За да се възползвате от тяхното преимущество, е нужно на всеки десетина минути да карате в изправено положение.
Наклонът на седалката също е много важен за облекчаване на напрежението. Правилната височина можете да измерите с помощта на шивашки метър. Поставете го от вътрешната страна на бедрото си и извадете 10 см – това е идеалната височина за вас. Покритието на седалката е също от значение – синтетичните са евтини, но стават груби с времето, докато кожените са по-скъпи, но дълготрайни.
