Културата на Близкия изток носи жизненоважна и неделима част от историята на парфюмите. Ароматите на Ориента не са просто разновидност. Арабските парфюмеристи са били отговорни за откриването на нови начини за дестилация и извличане на етерични масла; тествали са хиляди формули и са разпространявали продуктите си по Пътя на коприната, свързващ Азия с Европа и Африка. Днес арабските парфюми са богати не само с историята си, но и с наследството си и превъзходното усещане за лукс, което получавате с всяка бутилка.
Тези парфюми са екзотични, носещи нотка на местни традиции, интимни ритуали и свещени тайнства. Подправки, смоли, екзотични дървета, билки и масла от животински произход, като амбра и мускус са част от суровините, които арабските парфюмеристи използват за създаване на очарователни формули. Освен тях, особено почитани са розата, жасмина и портокаловите цветчета.
Поява на арабския парфюм
Първите данни за използване на парфюм са били регистрирани през шести век. Тогава много ислямски семейства са ползвали така наречения бакхур, който са палели и с който са пречиствали домовете си. Бакхур може да се смесва с кехлибар, мускус, захар и други, за да се получи уникален за всяко семейство аромат. По-късно знатните дами започнали да опушват косите си. Постепенно, етеричните масла навлезли окончателно в бита и парфюмите започнали да се носят извън дома.
Що е то арабски парфюм?
Арабските парфюми носят силен и запомнящ се мирис. В основата им винаги може да се почувстват жасмин, кехлибар, мускус и оуд. Специално оудът е особено почитан на Изток заради ограниченото си количество и бавното извличане. Оудът има запомнящ се дървесен аромат, който се нанася директно върху кожата или се изгаря в кандило, опушвайки дрехите и домовете (подобно на тамян).
Ако търсите запомнящи се и различни аромати ви препоръчваме да разгледате сайта : Арабски Парфюми – Shaikhperfumes.com
Базисните аромати на Ориента
1. Оуд – това е смолиста сърцевина от агарово дърво. Здравите дървета имат смола без мирис, докато някои от тях, по-старите, се заразяват с гъбички, вследствие на което се образува олеорезин. С прогресирането на инфекцията се получава богата на аромати и тъмна на цвят смола. След като се извлече, тя се дестилира. Крайният продукт е чисто масло от оуд. Пазарната му цена започва от 5000 долара, заради което мнозина производители заразяват агарови дървета по изкуствен начин, но дори тогава е нужно време и търпение, за да се извлече ценната съставка.
2. Розово масло – след България, най-известно е розовото масло от Дамаск. Това е хибридно цвете, отгледано в Персия и пренесено в Сирия. Дамаската роза цъфти само за 30 дни всяка година и цветовете се берат на ръка. Брането винаги е борба с времето, тъй като колкото по-дълго е изложена розата на слънцето, толкова повече губи от етеричните си масла.
3. Шафран – използва се както в готварството, така и в парфюмерията. Шафранът е най-скъпата подправка. За индийците е толкова ценна, че е забранена за износ. Внася към парфюмната формула изискана нотка, идваща от тичинките. Профилът му е горчив и сладък, мек и интимен, със земна базова нотка.
4. Сандалово дърво – смята се, че в Южна Индия се отглежда най-качественото сандалово дърво. Преди да се превърне във важна есенция, то е играело голяма роля в хиндуистките и будистки религиозни обреди. Било е част от китайската медицина. Придава сладникав и дървесен аромат, който остава дълго време. Когато се смеси с други дървесни или земни аромати (кедър, пачули, ветивер), той създава благоухание с истинска дълбочина.
Основни отличителни черти на арабските парфюми са тяхната чувственост, екзотика и интензивен аромат. Това се дължи не само на културата, но и на топлината, заради която стават популярни вторични нотки като ванилия, шоколад и мед. Десетки години след първата им поява в Европа, арабските парфюми все още са символ на качество, ценят се високо и се търсят както от любители на непознатото, така и от познавачи на ценното.
