Зимата е сезона в който всеки един от нас поне веднъж се разболява. Най-често боледуваме от настинка или грип. Дълго време след възстановяването ни от болестта или настинката ни гони ленивост , умора и като цяло се чувстваме отпаднали. Това също е вид заболяване – синдром на хроничната умора, което според специалистите възниква поради имунна дисфункция , невро-ендокринни нарушения и дори зависи от гените ни.
Повечето лекари са склонни да разглеждат този специфичен синдром като заболяване което е мултифакторно и е възникнало след провокирано събитие (стрес или инфекция и др.).
Заболяването през зимата от грип и други вирусни инфекции, в комбинация с температурните разлики при престоя на закрито и открито води то сресиране на организма и отслабване на имунната система. Най-често , виновни за разпространението на вируси и бактерии през зимата са местата, където се срещаме с повече хора – градския транспорт , работното място ,кафенетата. Най-доброто решение е да избягваме до колкото е възможно повече тези места.
Лош навик е боледуването „на крак“. Това води единствено до по-трудно възстановяване и съответно – потенциална опасност ,вирусът да зарази околните. Климатиците в офисите спомагат за разпространението на микробите и тяхното размножаване . Автобусите са пълни с кихащи и кашлящи хора. Така боледуването „на крак“ е не само по-дълго и по-тежко, но така заразяваме и другите.
Синдрома на хроничната умора се проявава след заболяването , грипа и другите инфекции, след безразборното приемане на всякакви лекарства и витамини. Той се проявява, когато отслабения ни организъм се опитва „изведнъж“ да навакса и да заработи на „пълни обороти“. Най-честите симптоми са – умора ,слабост в мускулите , които не преминават след почивка, намаляване на паметта, лош сън , ниска концентрация, раздразнителност и др.
Възможна е липса на апетит , поява на главоболие , болки в ставите и дори състояние на депресия. Най-често синдрома на хроничната умора засяга хората в трудоспособна възраст ,тези които са материално осигурени, занимаващи се с умствена работа. Обикновено те са подложени на постоянен стрес в работата и ежедневието си.
По списанията и телевизията често срещаме съвети как да се справим с проблема – достатъчна и пълноценна почивка, разходки на чист въздух, релаксиращи упражнения и йога, студени душове, разтоварващи диети с много цитрусови плодове, зеленчуци, чайове и още – ароматерапия, тонизиращи средства, хомеопатия и др.
Последните проучвания показват, че приемът на две аминокиселини – Аспартат и Аргинин – е от съществено значение при състояния на хронична умора.
Аргинина е незаменима аминокиселина. Тя е от съществено значение при състояния на стрес и някои здравословни проблеми. При стрес , травми и наранявания , инфекции и др. се засилва нуждата на организма от аргинин. Дефицитът на тази аминокиселина води до нарушения в растежа и половите функции при мъжа. Аргининът спомага и за нормалното функциониране на хипофизната жлеза, защото участва при секрецията и синтеза на растежния хормон. При натоварване той съдейства за подобряване на регенерацията, улеснява отпускането и разширяването на кръвоносните съдове.
Аспарагин подпомага метаболитните функции на централната и периферната нервна система. Той е съставна част на важни ензими, отговорни за работата на черния дроб, участва в синтеза и разграждането на протеините. Аспарагиновата киселина е едната от двете главни възбудни аминокиселини в мозъка. Тя служи при разграждането на вредния амоняк в организма и така допринася за защита на нервната система. Аспаргина участва в изграждането на имунната система, както и в синтеза на носителите на наследствената информация – ДНК и РНК. Аспарагиновата киселина е изключително полезна при чести състояния на умора. Хората които спортуват и приемат соли на аспаргиновата киселина , проявяват значително по-голяма издръжливост.
