В световната история рядко има случаи, в които драстични промени стават без кръвопролития. Европейските хроники не пазят много случаи, в които мащабни събития да не покосяват хиляди невинни хора. Но у нас има един ден, в който се извършва изключително дело, но с една-единствена жертва. Става дума за Съединението, което реализира идеала на милиони българи и взема само един човешки живот – на капитан Райчо Николов. И знаейки манталитета на повечето ни сънародници, не е странно, че той е убит не от сърбин, грък или турчин, а от българин.
Така датата 6 септември 1885 г. остава завинаги една от най-забележителните в историята ни, но зад блясъка й е скрита трагедията на един изключителен командир. При това, за разлика от много други издигнали се лидери след Освобождението, той си остава истински патриот – определение, което за него има много по-голяма стойност, отколкото всякакви други почести или медали. Затова и до днес той е сред най-големите легенди в летописите и на Пловдив, и на Русе, и на цялата ни история.
Неговата храброст е забележителна още в детството му. Роден на 1 юни 1840 г. в с. Райковци, Великотърновско, той живее в крайна мизерия. На 9 години остава сирак и започва да работи като чирак в Търново.
Там дори коравият залък хляб се оказва лукс и той решава да тръгне за Русе, където да се обучава в кожухарство. Няма никакви пари и изминава целия път пеша. Когато пристига, е толкова прегладнял, изморен и окъсан, че мнозина го бъркат с просяк. Но това не прекършва духа му. Нещо повече – юношеството му се преплита по странен начин със събитията от Кримската война и неговата неочаквана намеса го прави герой в историята на Русе. Именно хладнокръвната му намеса през 1854 г. осуетява турското нападение над града. Подвигът му е уникален и до днес буди изумлението на мнозина чужди изследователи. Как се развиват решаващите събития, които преобръщат хода на войната? През 1854 г. Райчо живее в къщата на кожаря, който се е смилил над него и го е настанил при себе си. Момчето обитава долния етаж на дома, където има кръчма. Именно там то чува разговор между турски офицери, които обсъждат подготвяно нападение през Дунава срещу руските войски, разположени в Гюргево, на отсрещния бряг. Райчо запомня внимателно всички подробности и стратегически планове. Но време за обмисляне на плана му няма. Той решава да действа веднага и се втурва в ледените води на реката. На няколко пъти щял да се удави заради тинята и пълния мрак. Когато доплува до румънския бряг, е полумъртъв от студ и умора. Но информацията му се оказва безценна. Нападението на турците е провалено.
От този момент нататък сякаш фея с вълшебна пръчица променя живота му.
За смелостта му, руският император Николай І го награждава с дворянско звание и с шанса да учи във Втори кадетски корпус в Петербург. Райчо Николов напълно оправдава доверието на монарха – той се дипломира с пълно отличие и става офицер в руската армия. Но спокойният живот в необятната страна на Толстой и Чайковски не заличава обичта му към родината. „Душата ми изгаря за Балкана“, пише на своите приятели. Когато избухва Сръбско-турската война през 1876 г., той веднага се записва в отряда на българските доброволци. И в него проявява легендарната си храброст – заради нея е избран за командир на Втори батальон, а по време на Освободителната война е командир на рота. За своя героизъм при защитата на Шипка получава орден „Св. Анна“.
След подписването на Санстефанския договор и появата на първите политически течения в страната той е привърженик на Либералната партия. Но не го прави, за да се докопа до чин или до богатство. Райчо Николов не се изкушава нито от славата, нито от парите. Амбицията му е да доживее до освобождението на Македония и съединението на Княжество България с Източна Румелия.Затова се включва в образувания през февруари 1885 г. таен революционен македонскикомитет с председател Захарий СтояновНа практика това е организацията, създадена официално в Пловдив през 1880 г., но с нов устав и програма. Сред нейните привърженици са най-видните офицери на българската армия – Данаил Николаев, Сава Муткуров, Стефан Любомски… По това време Райчо Николов е назначен за командир на Пловдивската окръжна жандармерия, а по-късно е произведен в чин майор. Много активно участва в подготовката на Съединението и заедно със своята рота е сред участниците, свалили главния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич в решителните часове на 6 септември 1885. Още същия ден Райчо Николов е назначен за комендант на града, но това се оказва краят на блестящата му кариера. Вечерта, докато отива да съобщи новината по телеграфа, той е застрелян в гръб от началника на пощата Костадин Тодоров, който отказвал да предаде управлението й на временното правителство. Така Райчо Николов се оказва единствената жертва на Съединението, при това убит не от външен враг, а от българин.
Откраднали му царската премия
Смелостта на Райчо Николов предизвиква много възхищение, но и завист сред съвременниците му. Симеон Радев пише в „Строители на съвременна България“, че това изключително го наскърбява.
„Майор Райчо Николов, или дядо Райчо, както го наричаха в Пловдив, бе командир на жандармерията. Той бе войник по душа – с всичкия героизъм и с всичката наивна ярост на това призвание. Дете още, едва на 14-годишна възраст, той бе преплувал Дунава, за да занесе на руската войска известието, че турците готвят нападение. Подвигът на това храбро българче произведе трогателно впечатление между руските генерали; те докладваха за него в Петербург, отгдето дойде заповед да се настани малкият герой в някое военно училище. За Райчо бе изпратена от императора и една парична награда, но тя не стигна никога до своето предназначение.Когато узна, че са му откраднали наградата на царя, Райчо почувства голяма болка в детското си сърце и не прости вече никога на своите грабители.“
